Мисъл моя,
пак ли да те сбирам,
все към невъзможности летиш,
към трудни тишини
и към пороя
на безответни ледени звезди.
Пак ли боса,
вдишала надежда,
тръгваш с наметало от мечти
себе си да претвориш в последна
обич. И преди да се стопиш,
в нямото
да върнеш всички струни,
в полъха на вятъра -
копнеж.
И преродена
в изгревна далечност,
трепетна в безкрая
да се спреш...
© Геновева Христова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
