gerrda (Геновева Христова)
408 4501
31 jul 2009, 21:50

Скитаща, моя... 

  Poesía » Filosófica
642 0 10

 

 

 

Мисъл моя,

пак ли да те сбирам,

все към невъзможности летиш,

към трудни тишини

и към пороя

на безответни ледени звезди.

Пак ли боса,

вдишала надежда,

тръгваш с наметало от мечти

себе си да претвориш в последна

обич. И преди да се стопиш,

в нямото

да върнеш всички струни,

в полъха на вятъра -

копнеж.

И преродена

в изгревна далечност,

трепетна в безкрая

да се спреш...

 

 

 

 

 

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??