22.10.2008 г., 20:38

Скитница

1.1K 0 1

Скитница

Светът - мъглив, неясен,

бъдещето - също

и ние, хората със бели маски,

крием своите лица.

Навсякъде мъгла...

Вървим из пусти сиви улици,

потънали в прегръдката на мъглата,

обгърнати от белия й шал,

едва дишащи, невиждащи и страдащи,

крием всички своя свят.

Всеки има своята мечта

за любов и красота,

дълбоко в себе си се пита:

"Кога ли ще се сбъдне тя?"

"Някога"- надеждата прошепна,

но кой я чу и кой видя?

Да можех само да прогледна,

но скитаща във пустата мъгла

как изход да намеря?

Вървя във свой объркан свят,

изгубена в лабиринта на живота.

Без карта и компас, без правила,

вървя сред други скитници и хора.

Луна сред облаци изгря,

опита се да ни покаже пътя,

но мъглата я прониза

и тя се скри в облачния дом.

Кой чу надеждата?

Кой видя луната?

Хиляди души безследно скитат,

изгубени в тоз неясен свят,

невиждащи, объркани и страдащи.

И аз съм с тях!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даяна Узунова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А ти помечтай дете, не гледай кой страда, тогава ще видиш пътеката.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...