Скитница

Светът - мъглив, неясен,

бъдещето - също

и ние, хората със бели маски,

крием своите лица.

Навсякъде мъгла...

Вървим из пусти сиви улици,

потънали в прегръдката на мъглата,

обгърнати от белия й шал,

едва дишащи, невиждащи и страдащи,

крием всички своя свят.

Всеки има своята мечта

за любов и красота,

дълбоко в себе си се пита:

"Кога ли ще се сбъдне тя?"

"Някога"- надеждата прошепна,

но кой я чу и кой видя?

Да можех само да прогледна,

но скитаща във пустата мъгла

как изход да намеря?

Вървя във свой объркан свят,

изгубена в лабиринта на живота.

Без карта и компас, без правила,

вървя сред други скитници и хора.

Луна сред облаци изгря,

опита се да ни покаже пътя,

но мъглата я прониза

и тя се скри в облачния дом.

Кой чу надеждата?

Кой видя луната?

Хиляди души безследно скитат,

изгубени в тоз неясен свят,

невиждащи, объркани и страдащи.

И аз съм с тях!