Скитница
Душата ми е вечна скитница -
не знае дом... нито покой.
Като бързокрила бяла лястовица
лети в безкрайния простор.
Опитвах всяка вечер да я вържа -
във тялото ми кротко да стои,
но себе си и нея как да лъжа,
че в клетка да си - никак не боли.
Подмамвах я с любов невероятна,
с храна обилна, с приказни мечти...
Но тя избра да скита вечно гладна
и жадна... недолюбена дори.
Душата ми е вечна скитница -
опърпана, свободна да лети.
Опитай се да хванеш тази лястовица
и може би при теб гнездо ще свие...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Паула Петрова Всички права запазени
