Dec 23, 2009, 10:51 PM
Скитница
Душата ми е вечна скитница -
не знае дом... нито покой.
Като бързокрила бяла лястовица
лети в безкрайния простор.
Опитвах всяка вечер да я вържа -
във тялото ми кротко да стои,
но себе си и нея как да лъжа,
че в клетка да си - никак не боли.
Подмамвах я с любов невероятна,
с храна обилна, с приказни мечти...
Но тя избра да скита вечно гладна
и жадна... недолюбена дори.
Душата ми е вечна скитница -
опърпана, свободна да лети.
Опитай се да хванеш тази лястовица
и може би при теб гнездо ще свие...
© Паула Петрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
"Подмамвах я с любов невероятна,
с храна обилна, с приказни мечти...
Но тя избра да скита вечно гладна
и жадна... недолюбена дори"
Душата винаги обича свободата!
Когато срещам твоята се зареждам с красота!
Поздравления, Паула! -
Много е хубаво! Поздрави!
-
Готина си!Нека ти е волно днес!
-
И все пак е бяла лястовица - дарява надежда. Да ти е чисто и светло на празниците!
-
Понякога сме обречени да скитаме докато...
И все пак един ден свиваме гнездо!
Весели празници! -
Дори и да я хване, "тази лястовица", един истински Мъж ще предпочете
да я пусне да си скита и отлита на воля... Защото гнездото е само "люлка" за бъдещите полети!
Здравей, Паула!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Нека духът на Коледа да пребъде в сърцата Ви!!