bibsun (Любимата)
206 58
26.06.2013 г., 20:07 ч.

Скитница 

  Поезия
419 0 4

Като скитница започнах,
тъй, навярно, ще умра.
Сменях пътища, посоки
и се плъзгах по ръба.
Градове безброй пребродих,
спях под нощното небе,
хвърлях своите окови,
после бягах надалеч...
Лутах се по тъмни друми -
светлина си носех в мен.
Свикнах да не вярвам в думи,
да живея ден за ден...

И тогава всичко свърши -
в две очи съзрях дома!
Тъй напомняше за вкъщи, 
че поисках там да спра.
Имах нужда от огнище,
въпреки че в ад горях,
от прегръдка, от завивка,
две ръце... Намерих тях!
И сега, докато скитам,
ще ми се като преди
във дома си от мечтите
да съм пак, поне за миг...

Ако е любов - спаси ме!
Ако не - ще разбера.
Скитница е мойто име...
Носейки го ще умра!

© Любимата Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??