Скитница
Като скитница започнах,
тъй, навярно, ще умра.
Сменях пътища, посоки
и се плъзгах по ръба.
Градове безброй пребродих,
спях под нощното небе,
хвърлях своите окови,
после бягах надалеч...
Лутах се по тъмни друми -
светлина си носех в мен.
Свикнах да не вярвам в думи,
да живея ден за ден...
И тогава всичко свърши -
в две очи съзрях дома!
Тъй напомняше за вкъщи,
че поисках там да спра.
Имах нужда от огнище,
въпреки че в ад горях,
от прегръдка, от завивка,
две ръце... Намерих тях!
И сега, докато скитам,
ще ми се като преди
във дома си от мечтите
да съм пак, поне за миг...
Ако е любов - спаси ме!
Ако не - ще разбера.
Скитница е мойто име...
Носейки го ще умра!
© Любимата All rights reserved.
