Като скитница започнах,
тъй, навярно, ще умра.
Сменях пътища, посоки
и се плъзгах по ръба.
Градове безброй пребродих,
спях под нощното небе,
хвърлях своите окови,
после бягах надалеч...
Лутах се по тъмни друми -
светлина си носех в мен.
Свикнах да не вярвам в думи,
да живея ден за ден... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up