22.02.2012 г., 11:45 ч.
Скитница
Скитница
Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират
и няма пътник на самотния перон,
но само тук душата ми намира
след нощното си скитане подслон.
Неизживени чувствата напират,
необуздани страсти ме зоват,
с безброй звезди среднощем галопирам, ...
Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират
и няма пътник на самотния перон,
но само тук душата ми намира
след нощното си скитане подслон.
Неизживени чувствата напират,
необуздани страсти ме зоват,
с безброй звезди среднощем галопирам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Юлия Барашка Всички права запазени
Предложения
-
-
Такава - красива! (и с тъжни очи) - тя често по пътя минава... И само в кафявия поглед личи - отблиз...
-
Намерих я на тесния перваз под снежната си купчинка да чака. Навярно е похлопала у нас с надеждата, ...
-
В седефения залез се потапям - плувец в небеснотъжните води. След сянка-ладия се стапям, непеленгова...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
