ju58 (Юлия Барашка)
85 267
22.02.2012 г., 11:45 ч.

Скитница 

  Поезия » Любовна
1434 0 12

           Скитница

 

Какво ме кара нощем да препускам

със ветровете в луда надпревара?

С премръзнали ръце, коси и устни

осъмвам сутрин на самотна гара.

Отдавна влакове на гарата не спират

и няма пътник на самотния перон,

но само тук душата ми намира

след нощното си скитане подслон.

Неизживени чувствата напират,

необуздани страсти ме зоват,

с безброй звезди среднощем галопирам,

а сутрин – пак на този кръстопът.

Безсънни нощи, яростно препускане,

сребреят кичури, а аз  все търся брод.

Пореден влак, последен влак изпуснат...

Ще дойде любовта... но в друг живот.

© Юлия Барашка Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??