Скитница
Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират
и няма пътник на самотния перон,
но само тук душата ми намира
след нощното си скитане подслон.
Неизживени чувствата напират,
необуздани страсти ме зоват,
с безброй звезди среднощем галопирам, ...