Скитница
Скитница
Какво ме кара нощем да препускам
със ветровете в луда надпревара?
С премръзнали ръце, коси и устни
осъмвам сутрин на самотна гара.
Отдавна влакове на гарата не спират
и няма пътник на самотния перон,
но само тук душата ми намира
след нощното си скитане подслон.
Неизживени чувствата напират,
необуздани страсти ме зоват,
с безброй звезди среднощем галопирам,
а сутрин – пак на този кръстопът.
Безсънни нощи, яростно препускане,
сребреят кичури, а аз все търся брод.
Пореден влак, последен влак изпуснат...
Ще дойде любовта... но в друг живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Барашка Всички права запазени
