3.04.2011 г., 21:43

Скитница

962 0 0

Все пътувам нанякъде,

все нова къща подреждам,

успяла-неуспяла старата да изкусуря,

все нови ветрове ме отвеждат

в посоки странни, докато

цялата Земя обиколя...

И все искам покрай мен

да е слънчево и красиво,

да ме целува новият ден,

и сърцето ми да е щастливо...

... Но все нещо му липсва

да е цялостно –

ЛЮБОВТА щом я няма –

дори и целия свят да имам –

това ще е само измама... 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивайла Славова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...