Скитница
869
0
0
Коя съм аз в тези пътища неравни?
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни
Прегазвах светофари и слова
Срещи нямаше, ни тайни
Не научих, че не се върви сама!
И младостта каквото бе ми дала.
По пътя труден разпилала
Усмивката, очите и гласа
За малко бях под покрив спряла!
И скитница ще си остана - засега!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
