Скитница
867
0
0
Коя съм аз в тези пътища неравни?
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни
Прегазвах светофари и слова
Срещи нямаше, ни тайни
Не научих, че не се върви сама!
И младостта каквото бе ми дала.
По пътя труден разпилала
Усмивката, очите и гласа
За малко бях под покрив спряла!
И скитница ще си остана - засега!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
