Скитница

Poetry » Philosophical

866 0 0

Коя съм аз в тези пътища неравни?

С малко хляб, за през деня.

Ходя из града с устни жадни и

Без любов се скитам в съня!

Скитница в пътища коварни

Прегазвах светофари и слова

Срещи нямаше, ни тайни

Не научих, че не се върви сама!

И младостта каквото бе ми дала.

По пътя труден разпилала

Усмивката, очите и гласа

За малко бях под покрив спряла!

И скитница ще си остана - засега!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0