Скитницa
290 7826
11.01.2021 г., 0:15 ч.

Скитница 

  Поезия » Любовна
457 8 13

Плахо душата си разсъбличам

и захвърлям греховете човешки.

Далеко е Рая, Ада отричам…

отказах се от крилете лудешки.

По небесните слънчеви сенокоси,

търся надеждите на своите дни.

Издрани от тръни, краката ми боси,   

но… лицето ми усмивката не свали.

Животът си раздробих на парченца,

преглъщах трудно всеки залък любов,

от вятъра пих, в небето прогледнах,      

надежда дари ми, изгрева нов.

По луната мълком ходя на пръсти -

Скитница, все търся пътеки към теб.

На твоя праг, те пак ме завръщат, 

…от мечти уморените ми нозе.

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ти, Т.Т.!
  • Красиво!
  • Благодаря ти, Донко! Удоволствие е, че си тук!
  • Красиво е!
  • А ти си с усмивка, типично като Щураче
    Радвам се, че прочете
  • Типично скитническо
  • Мари, Деа, Ирка, прегръщам ви! 💖💖💖
  • Звучи стихийно. Но те и стихиите си имат любими места
  • Не се отказвай от крилете, Скити!
    Много е хубав стихът!
  • Дано намериш надеждите си " по небесните слънчеви сенокоси"👏, Скитнице мила, отказала се от " крилете лудешки"🌺
    Желая ти тази седмица за теб да бъде силно позитивна и успешно градяща!😃
    Прегръщам те! (❤️ С ❤️)
  • Благодаря ви, момичета за милите думи! Нека е хубав денят ви, макар и дъждовен!
  • Феерично и полупрозрачно звучи твоя стих, сякаш е тънко изрисувано стъкло в сън. Много красиво, много! Най-много ми харесаха последните две мисли за завръщането към сигурността и земното след безброй полети и мечти. Този стих е от любимите ми твои, може би дори най-любимия.
  • Отново красота в стиха ти, Скитнице! “Плахо душата си разсъбличам и захвърлям греховете човешки.” ❤️🌹❤️
Предложения
: ??:??