Скитница
Плахо душата си разсъбличам
и захвърлям греховете човешки.
Далеко е Рая, Ада отричам…
отказах се от крилете лудешки.
По небесните слънчеви сенокоси,
търся надеждите на своите дни.
Издрани от тръни, краката ми боси,
но… лицето ми усмивката не свали.
Животът си раздробих на парченца,
преглъщах трудно всеки залък любов,
от вятъра пих, в небето прогледнах,
надежда дари ми, изгрева нов.
По луната мълком ходя на пръсти -
Скитница, все търся пътеки към теб.
На твоя праг, те пак ме завръщат,
…от мечти уморените ми нозе.
