Скитница
Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината,
но от тебе тя силно струи.
Oзарява тя сал добрината,
а от злото далече стои.
Сляпа скитнице, в теб се оглеждам
като лебед от паче яйце
и обзема ме топла надежда,
що съшива ранено сърце.
Сляпа скитнице, и да те гоня,
ти не слушай ни клетви, ни яд!
Облечи ме със сребърна броня
с мен бъди даже в черния ад!
Заслепи ме с искряща усмивка,
оглуши ме със глас на сирена,
омагьосай ме с твойте извивки
и уроци ми дай по летене!
Сляпа скитнице, фейо игрива,
окрилява ме нежният зов,
непокорна, чаровна, красива,
прегрешила, невинна любов.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
