22.10.2014 г., 13:49 ч.

Скитници 

  Поезия » Друга
1212 0 1

Скитник съм аз,
скитник си и ти.

Повика ме със тъжен глас
и шепнешком надеждата сломи.

Ще си останем тук на прага
със тъжен поглед зад грозна маска скрит,
но споменът ръце към нас протяга,
от злоба и от грозота пропит.

Не съм дошла да прося милост,
а просто отстрани да поседя,
да те погледам с тиха учтивост,
а после неусетно да заспя.

А там, застанали на стъпалата сиви,
ще чакат двама скитници една мечта
и ще се борят за да останат живи
скитникът, сънят и любовта. 

© Мануела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??