Скитник
На дъното греховно на грешниците слепи
към райските градини портите разкрих,
съзрях съдба горчива в празните си шепи,
към райските градини пътеки не открих.
С молитвите пространни запълвам празни ями,
престоите си в храма рязко удължих,
омръзна ми да бъда жертва на измами,
макар че с леден огън ледове стопих.
С вярата укрепнала в Звездата Витлеемска,
която от парчета душата ми скрепи,
обходил бих надълго пространства чуждоземски,
но слял се бих отново с родните тълпи.
Омръзна ми да бъда клетник ненаситен,
бледа нощна сянка на изискан сноб,
беден скитник кретам в живота разнебитен,
но никога притиснат до стената роб.
По пътя криволичещ между огнени вулкани,
които озаряват завесите от мрак,
отворил без принуда торбичката съдрана,
храната си споделям с довчерашния враг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Станчев Всички права запазени
