12.12.2008 г., 17:26

Скитник

1.4K 0 23

На скитника богата е душата,

той няма дом, но има светлина,

макар да е прокуден от съдбата

сърцето му е пълно с топлина.


Макар да няма истинско огнище

и във сатен облечено легло

той гордо произнася: ”Хора, вижте,

богатството е крехкото дърво!”


Красивата природа е свещена

и няма дом, по-приказен палат,

преструваме се, че е непотребна

и вярваме в изкуствения свят.


Забравяме, че къс сме от земята

и нейните богатства не ценим,

но ще прозрем на скитника душата,

когато от разкоша се лишим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...