12 dic 2008, 17:26

Скитник

  Poesía » Otra
1.4K 0 23

На скитника богата е душата,

той няма дом, но има светлина,

макар да е прокуден от съдбата

сърцето му е пълно с топлина.


Макар да няма истинско огнище

и във сатен облечено легло

той гордо произнася: ”Хора, вижте,

богатството е крехкото дърво!”


Красивата природа е свещена

и няма дом, по-приказен палат,

преструваме се, че е непотребна

и вярваме в изкуствения свят.


Забравяме, че къс сме от земята

и нейните богатства не ценим,

но ще прозрем на скитника душата,

когато от разкоша се лишим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наташа Басарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...