Dec 12, 2008, 5:26 PM

Скитник

  Poetry » Other
1.4K 0 23

На скитника богата е душата,

той няма дом, но има светлина,

макар да е прокуден от съдбата

сърцето му е пълно с топлина.


Макар да няма истинско огнище

и във сатен облечено легло

той гордо произнася: ”Хора, вижте,

богатството е крехкото дърво!”


Красивата природа е свещена

и няма дом, по-приказен палат,

преструваме се, че е непотребна

и вярваме в изкуствения свят.


Забравяме, че къс сме от земята

и нейните богатства не ценим,

но ще прозрем на скитника душата,

когато от разкоша се лишим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...