Dec 12, 2008, 5:26 PM

Скитник

  Poetry » Other
1.4K 0 23

На скитника богата е душата,

той няма дом, но има светлина,

макар да е прокуден от съдбата

сърцето му е пълно с топлина.


Макар да няма истинско огнище

и във сатен облечено легло

той гордо произнася: ”Хора, вижте,

богатството е крехкото дърво!”


Красивата природа е свещена

и няма дом, по-приказен палат,

преструваме се, че е непотребна

и вярваме в изкуствения свят.


Забравяме, че къс сме от земята

и нейните богатства не ценим,

но ще прозрем на скитника душата,

когато от разкоша се лишим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наташа Басарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...