12 дек. 2008 г., 17:26

Скитник

1.4K 0 23

На скитника богата е душата,

той няма дом, но има светлина,

макар да е прокуден от съдбата

сърцето му е пълно с топлина.


Макар да няма истинско огнище

и във сатен облечено легло

той гордо произнася: ”Хора, вижте,

богатството е крехкото дърво!”


Красивата природа е свещена

и няма дом, по-приказен палат,

преструваме се, че е непотребна

и вярваме в изкуствения свят.


Забравяме, че къс сме от земята

и нейните богатства не ценим,

но ще прозрем на скитника душата,

когато от разкоша се лишим.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наташа Басарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...