11.06.2007 г., 21:17

Скитник с душа на орел

1.5K 0 5
Докосна ме и си тръгна...
Душата ми отвъд всички сетива,
намери топъл пристан,
градът на всички небесни чудеса.
Но не би...
тази светлина бе кратък миг от сюблимираща звезда.
И покълна в мене сянка,
пълзяща в мрака, неодухотворена жива пепелянка,
крещя от болка,
краката ми върху лава боси,
не могат да устоят на твоя огън,
духът ми,
не е духът на война, който носи
любовта на ангелски криле
и остава всяка нощ след изгрева на здрача,
пепел от огън в душата,
пясъчна кула погребана от вълната.

Сърцето ми плаче с повика на птица жар,
търси да те докосне в онзи безплътен свят,
а ти свободен,
в свойто царство - цар,
скитник с душа на орел,
с високомерен поглед,
накъде си ти поел?
Спиш с отворени очи,
виждаш през затворени врати,
душата ти ефирна,
отражение неземно в сапфирени мечти
кой ли гледа в този късен час,
кой ли търси да погълне в своя вечен Аз?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аматерасу Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...