INTI (Аматерасу )
34 61
11.06.2007 г., 21:17 ч.

Скитник с душа на орел 

  Поезия
1094 0 5
Докосна ме и си тръгна...
Душата ми отвъд всички сетива,
намери топъл пристан,
градът на всички небесни чудеса.
Но не би...
тази светлина бе кратък миг от сюблимираща звезда.
И покълна в мене сянка,
пълзяща в мрака, неодухотворена жива пепелянка,
крещя от болка,
краката ми върху лава боси,
не могат да устоят на твоя огън,
духът ми,
не е духът на война, който носи
любовта на ангелски криле
и остава всяка нощ след изгрева на здрача,
пепел от огън в душата,
пясъчна кула погребана от вълната.

Сърцето ми плаче с повика на птица жар,
търси да те докосне в онзи безплътен свят,
а ти свободен,
в свойто царство - цар,
скитник с душа на орел,
с високомерен поглед,
накъде си ти поел?
Спиш с отворени очи,
виждаш през затворени врати,
душата ти ефирна,
отражение неземно в сапфирени мечти
кой ли гледа в този късен час,
кой ли търси да погълне в своя вечен Аз?

© Аматерасу Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??