11.08.2012 г., 17:05

Скитникът

902 0 0

Дълги нощи, къси дни,

мрак и светлина,

докосни ме с устни ти

и не ми говори.

 

Слънце, залез и луна,

мрак и светлина,

догатни ми, прошепни,

но не ми говори.

 

Дни минават, часове,

дълги нощи, къси дни.

Лутам се все още, още

под звездния небосвод.

 

Минаха години, векове,

скитник станах, без да знам,

и когато дойде оня ден,

ще знам, че е последен той за мен.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Даскалов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...