11.04.2015 г., 20:09

Скоч за принцеси

873 0 1

Не знам какъв магьосник ще е този, 

който ще успее да ме върне в мечтите, 

ще се нуждае от вълшебства и от много рози

преди да се погледнем в очите.

 

Не знам какъв ще бъде тоя рицар, 

който ще убие всички дракони пред вкъщи, 

ще са му нужни много, много скици

за лабиринтите на същността ми.

 

Дори и някой принц не би успял

нито с чар, нито с трон, ни с целувка 

да ме събуди под предпазния воал 

в който ме завиха всички сто сбогувания.

 

Заключих се сама в кулата.

Ако ще идваш, нека да е в полунощ, 

не мога да ти обещая нежности, 

донесла съм си само скоч.

 

Омръзна ми от прямости и обещания, 

всичко в стаята е в лед, 

за това не ми носи и отчаяния.

Аз имам. Сипи си и едно на теб.

 

А после си ме имай, както искаш, 

внимавай само със студа, до небесата е, 

Каквото можеш разтопи и взимай

и ме остави сама преди зората.


По пладне в кулата се пълни с вълшебства, 

тогава за момент отпадат ми оковите, 

но ако ме видиш зад решетката

ще пожелаеш ти да ми ги сложиш.

 

А пък ръцете ми са вече целите в рани,

ще ти е нужна жива вода, 

а аз не вярвам вече в обещания,

не подлежа на спасяване. Тръгвай.

Сега.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно е -много ми хареса
    "Аз имам. Сипи си и едно на теб"

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...