Тя още малко ще поболедува.
И ще те забрави безвъзвратно.
Макар и трудно, ще се излекува.
Тя дала е най - ценното безплатно.
Тя още малко ще поболедува,
пълзейки под ру?ните на любовта.
Ще я блъскат чувствата и ще сънува,
ще се порязва на разбитите стъкла.
Ще се препъва във мечти несбъднати.
Ще вижда свят жадуван, но не бивал.
И всеки спомен, в опит да изтръгне
ще боде, и повече ще се забива.
Тя още малко ще поболедува.
Ще й горчи отровата от твоите слова.
В гърдите мълнии и огън ще побушуват.
Ще оздравее, но ще погребе мечта.
А след бурята и счупените клони,
и смазаните цветове в калта,
от твоите отломки след погрома,
ще покълне пак със цялата си красота.
А ти стоиш, отлитат безвъзвратно
чувствата, мечтите, любовта.
И разбираш, че най - ценното е винаги безплатно
и винаги е подарено от душа.
03.09.2019 В. Тодорова
© Valya Тodorova Всички права запазени