Как ми е зашептяло
утро чисто през снежни сълзи узряло,
с блясък, в скърцащо бяло...
Ласка ледена плъзна,
скрежно да ме целуне по устните дръзна,
кратко... да не замръзна...
От дъха ми извая
бяло-синкави облачета в безкрая
дали сън бе - не зная...
Трая кратък миг само,
в който ми се прииска със теб да сме двама,
а край... някак... да няма...