15.03.2012 г., 12:44

Скрита

963 0 2

Светъл лъч, сякаш истинска магия,
топли малките ми две ръце.
Излизам от дупката си вяла и изпита,
за да видя как се разтваря самото небе.

Толкова време не се събуждах.
Бях се скрила в своето скривалище.
Страх ме бе, а живота си изпусках.
Страхът бе това, което ме поваляше.

Зазидана бях, между четири стени.
И там създадох моя дом и моя затвор.
Скрих се, докато спре да ме боли
и изпих до дъно най-горчивия разтвор.

Мислите ми бяха все във въздуха.
А самата аз бях като примряла.
Стените се разпадаха и се пропукваха,
но себе си не бях познала.

Душата ми се късаше, раздвояваше и бродеше.
Самата аз не помръдвах.
Бягах от всичко, а нищо не ме гонеше.
Не бях виновна, но сама се осъждах.

Превърнах моето спасение в наказание.
А животът никого не чака.
Очаквах изкупление, но изпаднах в отчаяние.
Трудно се научих, че криенето не помага.

Казват, че скритите неща са най-ценни.
Но за кого са ценни, докато са скрити?
Казват, че самите ние сме си най-полезни.
Как сме си полезни, когато вътрешно се чувстваме убити?

Изпълзявам бавно от свойта бездна.
Слънцето ме заслепява, а въздухът пронизва.
Протягам се, а светлината ме отвежда
там, където някой някога обича.

Небето се разтваря и разкъсва.
Приветства ме във топлата си пазва.
Лицето ми се стопля, страхът ми ме напуска.
Сякаш самият Господ ме предпазва.

Толкова време живеех, а всъщност не живях!
Мислех се за жива, а отвътре бях мъртва!
Убих себе си, загасих и свойта страст.
Бях тяло за поръчка.

Не страдам вече! Топлината ме обгръща
и се изкачвам до самото небе.
Това, което някога ме разпокъса,
сега се откъсна от самото ми сърце.

Усещам се защитена и свободна.
Сякаш ме пази самият Бог!
Толкова години се опитвах сама да си помогна,
но ме излекува само вярата в човешката любов!

От небето се протегна ръка и ми помогна да се изправя.
Тази топлина, която ме сгря, идваше от един човек.
Това, което всъщност ме накара да повярвам,
бе едно изпълнено с любов за мен сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрави за хубавата мисъл!Пращам ти много щастие, късмет и любов, която да те озарява всеки ден! Весели празници и прекрасна нова година и много още години, в които да се радваш на хубавите неща от живота!
  • Дано вярата не е безвъзвратно загубена!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...