29.10.2007 г., 8:55

Скрита любов

3.2K 0 5

Ти стоиш пред мен,

а си толкова далеч.

Вкарваш погледа студен

и срамазяваш всичко в мен.

 

Плахо те поглеждам,

но срещам ледена стена.

Проклинам се за всичко,

но е прекалено късно за това.

 

Ти виждаш само онова,

което аз ти позволя.

Сега ще видиш това,

което крия от света.

 

Сакровище тайно има в мен едно,

скрито на дълбко в моето същество.

В ковчег, наречен "сърчице"

крия аз твоето личице.

 

Но не е някаква шега,

тук идва лошото сега.

Аз обичам те наивно лудо,

ти гордо вдигаш ми глава.

 

Вярно, нараних те много -

аз не бих си простил никога.

Но искам за последно

да чуеш моите слова.

 

Аз те обичах!

Аз те обичам!

Аз ще те обичам!

Въпреки всичко случило се досега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...