29.10.2007 г., 8:55

Скрита любов

3.1K 0 5

Ти стоиш пред мен,

а си толкова далеч.

Вкарваш погледа студен

и срамазяваш всичко в мен.

 

Плахо те поглеждам,

но срещам ледена стена.

Проклинам се за всичко,

но е прекалено късно за това.

 

Ти виждаш само онова,

което аз ти позволя.

Сега ще видиш това,

което крия от света.

 

Сакровище тайно има в мен едно,

скрито на дълбко в моето същество.

В ковчег, наречен "сърчице"

крия аз твоето личице.

 

Но не е някаква шега,

тук идва лошото сега.

Аз обичам те наивно лудо,

ти гордо вдигаш ми глава.

 

Вярно, нараних те много -

аз не бих си простил никога.

Но искам за последно

да чуеш моите слова.

 

Аз те обичах!

Аз те обичам!

Аз ще те обичам!

Въпреки всичко случило се досега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...