Скритата луна
Безлунно е!
Облаците саботират.
Не можах да се любувам
на пълната луна,
а беше огнена и жежка,
като току търкулнала се от пещта.
Не пречи!... Нали
препълнена съм със любов,
очаквам принца, чийто кон
заседнал е в шубраци.
И той е сам, но неговото - свобода е,
а мойта самота е наказание.
Любов като предверие на Ада.
На прага съм, подушвам
дим и пламъци.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
