Скрито
Скрито
Видях в окото ти сурово
искрица огън да блести.
Пропусната от тъмен облак,
закрил лицето с бразди.
Наивност някъде остана
по пътя към мечтите глухи.
Потърсих те,
но не намерих
и капчица
от тебе спомен.
На грубия, практичен ден,
в пространството заспало
се разтвори
последният ми детски порив
и отлетя в градината от чувства.
Копая днес,
обвит в миражи,
лицето светло
от искри.
Заривам го
и пак го търся.
Усмивки, горест
и сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Георгиева Всички права запазени
