Скрито

Видях в окото ти сурово

искрица огън да блести.

Пропусната от тъмен облак,

закрил лицето с бразди.

Наивност някъде остана

по пътя към мечтите глухи.

Потърсих те,

но не намерих

и капчица

от тебе спомен.

На грубия, практичен ден,

в пространството заспало

се разтвори

последният ми детски порив

и отлетя в градината от чувства.

Копая днес,

обвит в миражи,

лицето светло

от искри.

Заривам го

и пак го търся.

Усмивки, горест

и сълзи.