10.10.2015 г., 20:40

Скритото в нас

604 0 5

Не спорете, господа!
Няма как да разберете
хитрата усмивка на лицето
истина ли е или лъжа.
Всеки крие своята съвест
и надява се, уви
да не натежи от слабост
на житейските везни.
Номерата знаем всички
те родени са в нас
и когато страдаме в кавички
бедствието се превръща в пас.
Няма как да бъде друго
хора сме от памтивек.
Не ме гледай със почуда!
Ха добре дошъл, човек!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...