Не спорете, господа!
Няма как да разберете
хитрата усмивка на лицето
истина ли е или лъжа.
Всеки крие своята съвест
и надява се, уви
да не натежи от слабост
на житейските везни.
Номерата знаем всички
те родени са в нас
и когато страдаме в кавички
бедствието се превръща в пас.
Няма как да бъде друго
хора сме от памтивек.
Не ме гледай със почуда!
Ха добре дошъл, човек!
© Мая Ангелова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
