3.02.2023 г., 16:55

Скъпотията

1.2K 1 2

Как да бъда усмихнат и успокоен,

хорската мъка изписана е на лицата,

с тревога посрещат всеки Божи ден,

поскъпват хлябът, млякото, яйцата...

 

На безпокойството не се вижда края,

кога ще свърши тоз огромен проблем!?

Не, няма да си мълча, да си трая,

че и ние искаме лъчи и светъл ден!

 

Кога ще свърши тази мъка голяма,

притеснението дали утре ще ни има,

лидерите забравиха хорската драма,

щастието дали ще е цел постижима!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Катя!
  • Поздравления за творбите ти, Георги! Пожелавам ти много здраве и нови творчески успехи!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...