Avis (Павлина Соколова)
362 968
27.07.2014 г., 18:15 ч.

Слабост 

  Поезия
579 1 5

Обърнах гръб на всичките светии,

иконите и кръстовете скрих,

от мен самата също ще се скрия,

 ще скъсам даже листа с този стих.

Не искам нищо. Воля, сила, вяра...

 надежда... или думичката с Л.

Опитах да убия в мене звяра.

Не знам дали успях.

Сега валя.

Валя...

от слабост, болка, от обида,

и от умората да се опитвам

да не си спомням... И да си отида.

Да бъда във най-тихото си скрита.

Сега вървя.

Вървя...

Подобно сянка

заобикалям църкви, манастири...

Не знам дали съм още християнка

щом Него във тъгата си... проклинах.

Не знам въобще коя съм. И се лутам

в един безкрайно тъмен лабиринт...

И светлинка, по-крехка и от косъм

превързва раните ми като бинт.

Преминах всичките метаморфози...

Дъга от цветове във мен открих...

Сега съм само черна. Не че този

 нюанс на самотата е красив.

Безсмислено тъжно стихотворение...

И то се лута, също като мен.

Не знае нощ ли е, или пък ден ли е,

 попаднало на лабиринта в плен.

Обръщам гръб на всичко.

И потъвам

във слабост, във умора, в самота.

И ако има Бог... ако ме чува...

ако реши, ще подаде ръка.

 

Павлина Соколова

© Павлина Соколова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??