Слабост
Обърнах гръб на всичките светии,
иконите и кръстовете скрих,
от мен самата също ще се скрия,
ще скъсам даже листа с този стих.
Не искам нищо. Воля, сила, вяра...
надежда... или думичката с Л.
Опитах да убия в мене звяра.
Не знам дали успях.
Сега валя.
Валя...
от слабост, болка, от обида,
и от умората да се опитвам
да не си спомням... И да си отида.
Да бъда във най-тихото си скрита.
Сега вървя.
Вървя...
Подобно сянка
заобикалям църкви, манастири...
Не знам дали съм още християнка
щом Него във тъгата си... проклинах.
Не знам въобще коя съм. И се лутам
в един безкрайно тъмен лабиринт...
И светлинка, по-крехка и от косъм
превързва раните ми като бинт.
Преминах всичките метаморфози...
Дъга от цветове във мен открих...
Сега съм само черна. Не че този
нюанс на самотата е красив.
Безсмислено тъжно стихотворение...
И то се лута, също като мен.
Не знае нощ ли е, или пък ден ли е,
попаднало на лабиринта в плен.
Обръщам гръб на всичко.
И потъвам
във слабост, във умора, в самота.
И ако има Бог... ако ме чува...
ако реши, ще подаде ръка.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
