10.06.2008 г., 7:53 ч.

Слабост ли... 

  Поезия » Философска
598 0 11
Понякога ми се иска да потъна цяла
във водите свои, с пътуваща галера,
да засветя подводно с надежда най-бяла,
не, не съм изхвърлен баласт морален.

Понякога ще изплувам  и непотребна -
на времето кукленско изневерила,
безформена, натрупана една върху друга,
приспана в своето царство красавица.
 
Понякога, само понякога, ще яхна
слабостта на древното човешко слово
и вина, и изкупление ще размахам
срещу абсолюта, да започна отново.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пришпорвай "слабостта на древното човешко слово"!
    Всички пътища са за теб.Поздравления за стиха!!!
  • Сила си!
    Поздравления!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА РАЗБИРАНЕТОООО!!!
    Митко и на теб, специално!!!
  • Страхотна бунтарка си!Само така!И аз се включвам!
  • понякога...излизаме от сивото
    и ставаме цветни принцеси...размечта ме...
    винаги ме замисляш, философке...с обич, Мариолче.
  • ,,...
    да засветя подводно с надежда най-бяла,
    не, не съм изхвърлен баласт морален.''

    Не си! Бяла си!
    Поздрави, Мариолка!
  • Поздрав
  • Невероятна си, Мариолка! Поздравявам те за силата да започнеш отново и за прекрасния стих!
  • Страхотен стих,Мариолче!Много е трудно да намериш сили,за да започнеш отново!
  • Много хубаво!
    Много ми хареса!
    Поздрав!
  • Понякога всичко може да се случи! По-често бъди силна! Поздрави за стиха, Мариола!
Предложения
: ??:??