Понякога ми се иска да потъна цяла
във водите свои, с пътуваща галера,
да засветя подводно с надежда най-бяла,
не, не съм изхвърлен баласт морален.
Понякога ще изплувам и непотребна -
на времето кукленско изневерила,
безформена, натрупана една върху друга,
приспана в своето царство красавица.
Понякога, само понякога, ще яхна
слабостта на древното човешко слово
и вина, и изкупление ще размахам
срещу абсолюта, да започна отново.