Ти си обич за мене омайна
животът за тебе съм аз,
огън гори ни отдавна
в пламък превърнах се аз.
В сърцето ми трепет почуква,
когато нежно в съня,
докосна ли твоите устни
се спуска над мене нощта.
А тя!... похитител незнаен
сърцата ни в плен ги държи,
за откуп ще иска накрая
във вечна любов да горим.
Ненаситна за обич, замаяна
към кладата смело вървя,
от години те имам и зная
в сладка болка ще се преродя!
От нея трева ще поникне
в голата степ срещу вятъра,
живот в душа ще надникне
обичана тук на земята...
© Миночка Митева Всички права запазени