Сладка мистерия
Любовта си „назаем“ не давам.
Не отдавам на кредит душата си.
Щом обичам – докрай се раздавам,
но понякога … яхвам метлата.
Туй присъщо е, знам, на жените.
В нас бушуват прочувствено силите.
Но мъжете ни свалят звездите
и обичат по своему, милите.
И не могат без нас, не е тайна.
Ние просто без тях сме материя.
Те за нас са потребност омайна.
Ний за тях сме тъй сладка мистерия!...
Веси_Еси (Еси)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Еси Всички права запазени
