Сладко разочарование
Сладко разочарование
Няма ден, няма нощ,
в която да не мисля йощ
как във онзи късен час
любихме се ти и аз.
Беше неделя вечерта
и знаеш, стана ей така.
Каквото и да си говоря,
че дори със себе си да споря,
истината е една,
красиво беше,
на фона на вълшебната луна.
Приказката беше пълна,
но виж ти - телефонът звънна,
събудих се аз тогаз
и разбрах, че съм изпуснал 1-ви час.
Тръгнах към училището бързо,
вляво, вдясно - ей ме там,
всичко беше си по план.
Разочарованието бе едно -
не бе реалност - сън е било.
Владко 14.12.2007год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Владимир Вълов Всички права запазени
