Dec 14, 2007, 1:48 PM

Сладко разочарование

  Poetry » Love
1.3K 0 4

Сладко разочарование


Няма ден, няма нощ,
в която да не мисля йощ
как във онзи късен час
любихме се ти и аз.

Беше неделя вечерта
и знаеш, стана ей така.
Каквото и да си говоря,
че дори със себе си да споря,
истината е една,
красиво беше,
на фона на вълшебната луна.

Приказката беше пълна,
но виж ти - телефонът звънна,
събудих се аз тогаз
и разбрах, че съм изпуснал 1-ви час.

Тръгнах към училището бързо,
вляво, вдясно - ей ме там,
всичко беше си по план.
Разочарованието бе едно -
не бе реалност - сън е било.

Владко  14.12.2007год.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Вълов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....