Сладко завръщане
Ти на болката откликваш,
щом в сърцето ме повикваш.
На мигá се отзовавам,
че отдавна те познавам.
Искам те и ти го знаеш –
тъкмо тъй ще ме познаеш.
Пак съдбата ни събира...
Времето сега разбира:
любовта ни – още жива,
е смирена, и е дива.
Тя отново ще разцъфне –
няма вече да пресъхне...
И във времето стипчиво
нека с виното горчиво
да полеем обич сладка
в радостта безкрайно кратка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
