4.10.2021 г., 16:53

Сладък кораб с весел капитан

971 3 7

Корабът полита малко бавно,

първо си горивото зарежда, 

щом загрее, после литва плавно

и разпръсква тонове надежда.

 

Слънчеви усмихнати любови,

вяра в любовта порозовяла,

щастия непипани и нови,

смелост за душевна сладка цялост.

 

Вафли, торти, тонове бонбони

за деца и всякакви порасли.

– Хвърляй! Не пести товара! Гоним

страх и гняв, тъми, тъги опасни.

 

Без корабокрушения! Не може!

Дремят ли отвътре в капитана,

вижда в тях невиждана възможност,

нова висота в ръка да хване.

 

– Чакай малко! Падаме... Гориво!

Зареди с усмивки! Доза – двеста. –

Литва корабът, щом се засмивам,

падането – кота неизвестна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Наде. Усмивките са прекрасно гориво за щастлив живот
    Благодаря, Миночка, усмивките топлят сърцата, подкрепата ти ми дава криле
    Благодаря, Мария, сладостта на живота носи щастие
    Само така, Деа, усмивките цъфтят като цветята
    Благодаря, Георги, за подкрепата, реших да погледна нещата от ъгъла на усмивката и виж какво се получи
    Благодаря, Вики
  • Успех, Милена!
  • Приятно, смешно, гласче...
  • Зареждам усмивки Успех, Миленче!
  • " Зареди с усмивки! Доза - двеста"!!!
    Ех, че хубаво! Твоят кораб наистина е сладък! И как сега ще си пресмятам калориите?🤣
    Успех ти желая, Миленче!😍💝✌️

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...