4.10.2021 г., 16:53

Сладък кораб с весел капитан

986 3 7

Корабът полита малко бавно,

първо си горивото зарежда, 

щом загрее, после литва плавно

и разпръсква тонове надежда.

 

Слънчеви усмихнати любови,

вяра в любовта порозовяла,

щастия непипани и нови,

смелост за душевна сладка цялост.

 

Вафли, торти, тонове бонбони

за деца и всякакви порасли.

– Хвърляй! Не пести товара! Гоним

страх и гняв, тъми, тъги опасни.

 

Без корабокрушения! Не може!

Дремят ли отвътре в капитана,

вижда в тях невиждана възможност,

нова висота в ръка да хване.

 

– Чакай малко! Падаме... Гориво!

Зареди с усмивки! Доза – двеста. –

Литва корабът, щом се засмивам,

падането – кота неизвестна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Френкева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

13 място

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Наде. Усмивките са прекрасно гориво за щастлив живот
    Благодаря, Миночка, усмивките топлят сърцата, подкрепата ти ми дава криле
    Благодаря, Мария, сладостта на живота носи щастие
    Само така, Деа, усмивките цъфтят като цветята
    Благодаря, Георги, за подкрепата, реших да погледна нещата от ъгъла на усмивката и виж какво се получи
    Благодаря, Вики
  • Успех, Милена!
  • Приятно, смешно, гласче...
  • Зареждам усмивки Успех, Миленче!
  • " Зареди с усмивки! Доза - двеста"!!!
    Ех, че хубаво! Твоят кораб наистина е сладък! И как сега ще си пресмятам калориите?🤣
    Успех ти желая, Миленче!😍💝✌️

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...