Oct 4, 2021, 4:53 PM

Сладък кораб с весел капитан

  Poetry
967 3 7

Корабът полита малко бавно,

първо си горивото зарежда, 

щом загрее, после литва плавно

и разпръсква тонове надежда.

 

Слънчеви усмихнати любови,

вяра в любовта порозовяла,

щастия непипани и нови,

смелост за душевна сладка цялост.

 

Вафли, торти, тонове бонбони

за деца и всякакви порасли.

– Хвърляй! Не пести товара! Гоним

страх и гняв, тъми, тъги опасни.

 

Без корабокрушения! Не може!

Дремят ли отвътре в капитана,

вижда в тях невиждана възможност,

нова висота в ръка да хване.

 

– Чакай малко! Падаме... Гориво!

Зареди с усмивки! Доза – двеста. –

Литва корабът, щом се засмивам,

падането – кота неизвестна.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена Френкева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Наде. Усмивките са прекрасно гориво за щастлив живот
    Благодаря, Миночка, усмивките топлят сърцата, подкрепата ти ми дава криле
    Благодаря, Мария, сладостта на живота носи щастие
    Само така, Деа, усмивките цъфтят като цветята
    Благодаря, Георги, за подкрепата, реших да погледна нещата от ъгъла на усмивката и виж какво се получи
    Благодаря, Вики
  • Успех, Милена!
  • Приятно, смешно, гласче...
  • Зареждам усмивки Успех, Миленче!
  • " Зареди с усмивки! Доза - двеста"!!!
    Ех, че хубаво! Твоят кораб наистина е сладък! И как сега ще си пресмятам калориите?🤣
    Успех ти желая, Миленче!😍💝✌️

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...