Корабът полита малко бавно,
първо си горивото зарежда,
щом загрее, после литва плавно
и разпръсква тонове надежда.
Слънчеви усмихнати любови,
вяра в любовта порозовяла,
щастия непипани и нови,
смелост за душевна сладка цялост.
Вафли, торти, тонове бонбони
за деца и всякакви порасли.
– Хвърляй! Не пести товара! Гоним
страх и гняв, тъми, тъги опасни.
Без корабокрушения! Не може!
Дремят ли отвътре в капитана,
вижда в тях невиждана възможност,
нова висота в ръка да хване.
– Чакай малко! Падаме... Гориво!
Зареди с усмивки! Доза – двеста. –
Литва корабът, щом се засмивам,
падането – кота неизвестна.
© Милена Френкева All rights reserved.
Благодаря, Миночка, усмивките топлят сърцата, подкрепата ти ми дава криле
Благодаря, Мария, сладостта на живота носи щастие
Само така, Деа, усмивките цъфтят като цветята
Благодаря, Георги, за подкрепата, реших да погледна нещата от ъгъла на усмивката и виж какво се получи
Благодаря, Вики