15.01.2009 г., 19:10

Слава

1.2K 0 19

Казват славата е като сокола,

лети на далеко и на високо,

безмълвен стоиш долу, на скалата,

следиш на полета му красотата.

 

Зове те към славата суетата,

упойва като наркотик душата,

веднъж достигнал я ти блажен

с почит , ласкателства си обкръжен.

 

Но реши ли да те напусне тя,

изпадаш в същинска беда,

несретник в бездната на самотата,

виниш на славата нечестна играта.

 

Аве Цезаре, Хелайне Александър,

Вив Наполеон, Хайл Хитлер,

Да здравствует Сталин...само безплътни сенки

да напомнят на поколенията за житейските оценки...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мадлен Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...