15.11.2020 г., 11:44 ч.  

Славейче 

  Поезия » Любовна
5.0 (7)
640 3 4
Мечтая от облаче пухкава нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко разплакано стръкче надежда
пониква в сълза и прераства във рана.
Къде си, кажи ми... Без теб ще угасна...
В кръвта ми се стича най-тъжният дъжд.
Безмълвно те сгушвам в най-топлите ласки.
Защо си отиде така изведнъж?
Тъгата ти в песни на птици откривам.
И пазя те – славейче в моята длан.
Дали е възможно да бъда щастлива,
щом болката в мен е от мрак океан? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
  • Барабанѝ във стаята неделна вечер. Дъждът навън е с вкус на теб. Сънят е синкав мит. Луната разсъбле...
  • Ако си гълъб със пречупени крила, ще бъде ли мечтата ти различна – от порива да си Жар-птица в пепел...
  • Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре... Той нали обеща да ни бъде баща и пастир? А пък ето г...

Още произведения »