Славейче
Мечтая от облаче пухкава нежност
при мен да се върнеш и тук да останеш.
Но всяко разплакано стръкче надежда
пониква в сълза и прераства във рана.
Къде си, кажи ми... Без теб ще угасна...
В кръвта ми се стича най-тъжният дъжд.
Безмълвно те сгушвам в най-топлите ласки.
Защо си отиде така изведнъж?
Тъгата ти в песни на птици откривам.
И пазя те – славейче в моята длан.
Дали е възможно да бъда щастлива,
щом болката в мен е от мрак океан?
Откакто си тръгна, на нощ заприличах.
Дали си в съня ми? Аз търся те там...
След твоите ласки ще бъда различна.
Теб няма те, няма... При друг съм. Ти – сам.
