След
Когато се погледнем
след... дъжда
от ласки,
устни
и ръце,
и озарените ни сетива
притихнат
в топло единение...
Ще знам,
че тишината
не е скръб,
а смисъл,
в който да се сбъднем.
В утехата ми
ще си просто път,
от който да не мога
да си тръгна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Геновева Христова Всички права запазени
